Арес I
- Вижте пояснителната страница за други значения на Арес.
Арес I | |
Виждането на художник за изстрелване на Арес I. | |
Данни за ракетата | |
---|---|
Функция | Пилотирана орбитална ракета-носител |
Производител | Alliant Techsystems (Степен I) Боинг (Степен II) |
Страна | САЩ |
Размери | |
Височина | 94 m |
Диаметър | 5,5 m |
Степени | 2 |
Капацитет | |
Товар до НЗО | 25 000 kg |
История на изстрелванията | |
Статус | неактивна |
Космодруми | Космически център Джон Ф. Кенеди, LC-39B |
Общо изстрелвания | 1 |
Първа степен | |
Двигатели | 1 твърдогоривен |
Време на работа | ~150 секунди |
Гориво | Твърдо |
Втора степен | |
Двигатели | 1 J-2X |
Гориво | Течен водород/Течен кислород |
Арес I в Общомедия |
Арес I е пилотираната ракета на НАСА от програмата Констилейшън. НАСА разработва Арес I, за да изстрелва космическия кораб Орион, след като совалката бъде извадена от употреба след 2010 година.
Арес I и Арес V са в основата на бъдещите пилотирани мисии на НАСА до Луната, Марс, астероиди и други екзотични места в Слънчевата система. Името на ракетата произлиза от древногръцкия култ към Арес, който римляните наричали Марс.
Ролята на Арес I в Проект Констилейшън
[редактиране | редактиране на кода]Арес I ще бъде използван за изстрелване на космическия кораб Орион в ниска околоземна орбита. От там Орион ще продължава до Международната космическа станция или ще се скачва с Алтаир, за да продължи към Луната. В бъдеще ще бъдат разработвани и космически кораби за пилотирани полети до Марс и други обекти от Слънчевата система. Те отново ще бъдат изстрелвани в ниска околоземна орбита, където ще се скачват с изстреляния от Арес I Орион и ще продължават към целите си.
Дизайн
[редактиране | редактиране на кода]Първа степен
[редактиране | редактиране на кода]Първата степен на Арес I е по-голяма и по-мощна версия на твърдогоривните ракетни ускорители (ТРУ) на космическата совалка. Подобно на предшествениците си, те ще могат да бъдат използвани неколкократно, тъй като ще се спускат с парашути в океана. ТРУ на совалката разполага с 4 сегмента, докато ТРУ на Арес I и Арес V ще имат по 5 сегмента. Това ще увеличи тягата и съответно полезния товар на ракетата. Вместо конуси, новите 5-сегментни ускорители ще бъдат оборудвани с междустепенен адаптер и малки ракетни двигатели, които ще отделят първата степен от втората степен.
Втора степен
[редактиране | редактиране на кода]Втората степен ще разполага с един двигател J-2X – подобрена версия на J-2, който се използваше на ракетите Сатурн ІБ и Сатурн V. Той ще бъде захранван с течен водород и течен кислород. Първоначално НАСА предвиждаше да използва един от главните двигатели на космическата совалка, но този вариант отпадана, тъй като тези двигатели са проектирани да бъдат стартирани на земята с помощта на огромна екипировка, монтирана в помещение като стая на стартовата площадка. Качването на тази техника на ракетата би намалила драстично полезния товар на Арес I. Освен това J-2X струва доста по-малко от двигателите на совалката – само около $20 милиона.
История на разработката
[редактиране | редактиране на кода]Изпробвания
[редактиране | редактиране на кода]- На 11 септември 2009 г. е изпробвана успешно първата степен на ракетата.
Арес-1-Х
[редактиране | редактиране на кода]Арес-1-Х е демонстратор за Арес-1. Целта му е да изпробва на практика концепцията за дизайна на ракетата.
Първата степен на Арес-1-Х реално е четирисегментна, вместо петсегментна, както е предвидено в дизайна. Петият, най-горен сегмент, ще съдържа тестова апаратура и управляващи модули. Втората степен е симулатор на истинска, направен от стомана и съдържащ също тестова апаратура. Над нея е монтиран модел на кораба „Орион“.
Предвижда се Арес-1-Х да бъде изстрелян от космическия център „Кенеди“ на 31 октомври 2009 г.
Планове
[редактиране | редактиране на кода]- 2006 – 2007 – Преглед на избрания дизайн от инженерите
- 2008 (септември) – PA-1 непилотиран тест на системата за катапултиране на стартовата площадка [1]
- 2009 (септември) – AA-1 непилотиран тест на системата за катапултиране по време на полет (свръхзвуков)
- 2010 (пролет) – PA-2 непилотиран тест на системата за катапултиране на стартовата площадка
- 2010 (август) – AA-2 непилотиран тест на системата за катапултиране по време на полет (максимален аеродинамичен стрес)
- 2011 (февруари) – AA-3 непилотиран тест на системата за катапултиране по време на полет (малка височина)
- 2012 (септември) – Арес I-Y непилотиран тест на системата за катапултиране по време на полет (голяма височина)
- 2012 – Първи непилотиран полет на Орион в земна орбита[2]
- 2014 (септември) – Първи пилотиран полет на Орион в земна орбита
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Страницата на НАСА за Арес I Архив на оригинала от 2016-01-25 в Wayback Machine.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]
|
|