Аллах
Част от поредицата относно |
Ислям |
---|
Вярвания |
Практики |
Текстове и закони |
История и лидери |
Култура и общество |
Вижте също |
Ислямски портал |
Аллах (от арабски: الله, اللّه, اللّٰه, ﺍﷲ, Allāh) е арабската дума за „Бог“, образувана от определителния член ال al и إل ilah „бог“, т.е. „Богът“.[1]
В арабския език Аллах няма нито род, нито множествено число. В исляма, тази дума се използва за обозначение на единствения Бог, смятан за идентичен с Бога на юдеите и християните.[2] Арабскоговорещите евреи и християни също използват думата Аллах (даже и в Библията). И обратно – в някои преводи на Свещения Коран на български език, също се използват вместо Аллах думите Бог и Господ.
История
[редактиране | редактиране на кода]По произход божеството Аллах е древносемитско. Почитано е в Северна и Централна Арабия като бог праотец и творец.[3][4] По това време обаче той не е схващан като единен и единствен Бог, а като върховно божество в политеистичния пантеон на предислямската Кааба.[5]
В арабската митология Аллах (от нарицателното ʾilāh, „бог“) е върховно божество, бог праотец, демиург, създател на човека. Като отдалечено от човека божество не покровителства никоя конкретна етническа група. Не е известно да е имал светилища.
Предполага се, че тъй като името е нарицателно за божество, то е име, използвано за замяна на свещеното (вж. Елохим и Адонай) на неизвестно ни по име божество (или божества), а по-късно е използвано и за отъждествяване с различни местни богове (вж. Хубал и Душара).[2][3]
Аллах в Исляма
[редактиране | редактиране на кода]Вярата в Аллах според сунитите
[редактиране | редактиране на кода]Според суннитите Аллах е велик, свръхестествен, невъображаем, различен от всичко, което може да си представи човек. Затова Аллах пряко не може да бъде представен със звук, изображение и др. Ето защо, сунитите споменават „качествата“, „атрибутите“ (сифат) на Аллах. Те се делят на две групи: сифат затийа и сифат субутийа.
- Сифат затийа: Хаях, Илим, Сами', Басар, Ирадах, Кудрах, Калям, Такуин.
- Хаях = „Аллах е жив“;
- Илим = „Аллах знае всичко, знае какво се крие в душата на всяко същество“;
- Сами' = „Аллах чува всичко“;
- Басар = „Аллах вижда всичко“;
- Ирадах = „Аллах пожелава“;
- Кудрах = „Аллах е способен да направи всичко“;
- Калям = „Аллах може да говори без да се нуждае от букви, звукове и др.“;
- Такуин = „Аллах може да създава от нищото“.
- Сифат субутийа: Ууджут, Кидам, Бака, Уахданийах, Мухаляфату лил-хауадис, Кийаму бин-Нафс.
- Ууджут = „Аллах съществува“;
- Кидам = „Съществуването на Аллах няма начало“;
- Бака = „Съществуването на Аллах няма край“;
- Уахданийах = „Аллах е един“;
- Мухаляфату лил-хауадис = „Аллах е различен от всичко, което идва на ум“;
- Кийаму бин-Нафс = „Аллах не се нуждае от нищо“.
Освен гореизброените 13 атрибута, в Корана и в хадисите се споменават и 99-те имена на Аллах. В Корана Аллах говори за себе си на много места, но според един хадис, когато група юдеи от Медина попитала Мохамед кой е Аллах, била низпослана сура Ал-Ихлас, в която Аллах се обръща към Мохамед и му казва как да отговори на юдеите по следния начин:[6]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Allah. In Encyclopædia Britannica. Посетен на 16 ноември 2015.
- ↑ а б Михаил Б. Пиотровски. „Аллах (2)“. В: Световните митологии. Т. 1. С., 1999
- ↑ а б Авраам Г. Лундин. Аллах (1). В: Световните митологии. Т. 1. С., 1999
- ↑ Anthony S. Mercatante, James R. Dow. The Facts on File Encyclopedia of World Mythology and Legend. Vol. I. New York, 1983
- ↑ Симеон Евстатиев. „Аллах Архив на оригинала от 2007-09-30 в Wayback Machine.“. В: Ислямът: кратък справочник.
- ↑ AL-IKHLAS // IslamiCity.com. Посетен на 28 януари 2012.