Алексий Палеолог
| Алексий Палеолог | |
| деспот на Византия | |
| Лични данни | |
|---|---|
| Роден | |
| Починал | 1203 г.
|
| Семейство | |
| Династия | Комнини |
| Баща | Георги Комнин Дука Палеолог |
| Бракове | ? Ирина Комнина Ангелина |
| Потомци | Теодора Ангелина Палеологина |
Алексий Комнин Палеолог (на старогръцки: Ἀλέξιος Κομνηνός Παλαιολόγος; на латински: Alexios Komnenos Palaiologos; † 1203 в Константинопол) е византийски благородник, деспот на Византия, от 1199 г. до смъртта си престолонаследник на византийския император Алексий III Ангел (упр. 1195 – 1203).
Син е на Георги Комнин Дука Палеолог, севаст, пансеваст и велик етериарх, който през 1166 г. участва в църковния събор в Константинопол, който от своя страна е внук на Георги Палеолог – един от генералите на Алексий I Комнин. Бабата на Алексий е Анна Дукина (* 1068; † 1110/18 – 1135), сестра на императрица Ирина Дукина. Чрез Анна Дукина Алексий Палеолог се пада роднина на Комнините.
Алексий се жени за жена с неизвестно име, дъщеря на Михаил Таронит. От 1195 г. той носи титлата севастократор. Около 1198 г. император Алексий III Ангел, който няма мъжки наследник, го определя за съпруг на дъщеря си Ирина, вдовицата на Андроник Кондостефан, и го принуждава да се разведе с първата си съпруга. През лятото на 1199 г. Ирина и Алексий Палеолог се женят много тържествено: Ирина носи червени обувки и получава титлата василиса, а Алексий получава титлата деспот и става престолонаследник.[1] Едновременно по-малката сестра на Ирина, също овдовялата Анна Ангелина, е омъжена за Теодор Ласкарис, основател на Никейската империя.
По-късно зетьовете са изпратени с Мануил Камица да се бият срещу българския узурпатор Иванко в Тракия.[1]
През пролетта 1200 г. Алексий III го изпраща да се срещне с въстаника Иванко, който е заловен и убит в императорския лагер.[2] През пролетта същата година Алексий Палеолог потушава в Константинопол въстание против Йоан Лагос, командир на преторианците.[3]
През юли 1200 или 1201 г. Алексий Палеолог участва в подчиняването на узурпатора Йоан Комнин Дебелия, който е заловен и обезглавен.[3]
През февруари 1201 или 1202 г. Алексий е ранен, когато при земетресение императорската палатка се събаря. Още през лятото същата година той води успешен поход в Родопите против въстаналия управител Йоан Спиридонак (от пр. 1201 г. управител на Смолян), когото принуждава да избяга в двора на българския цар Калоян.[4]
Алексий Палеолог умира от естествена смърт още доста млад през 1203 г.
Фамилия
[редактиране | редактиране на кода]Алексий се жени втори път 1199 г. за Ирина Комнина Ангелина, вдовица на Андроник Кондостефан, най-възрастната дъщеря на византийския император Алексий III Ангел и Ефросина Дукина Каматирина. Те имат дъщеря: [5]
- Теодора Ангелина Палеологина (* ок. 1200; † като монахиня Теодосия), омъжена 1216 г. за великия доместик Андроник Комнин Палеолог (* ок. 1190; † 1248/1252), родители на византийския император Михаил VIII Палеолог
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Георги Акрополит 5 (ed. Peter Wirth, übers. Wilhelm Blum, Bibliothek der griechischen Literatur (BGL), Bd. 28, 1989)
- Никита Хониат 508 – 509; 526 – 528 (ed. Jan-Louis van Dieten, Corpus Fontium Historiae Byzantinae (CFHB) Ser. Berol. Bd. 11, 1975)
- Theodoros Skutariotes 450 (ed. Konstantin Sathas, Bibliotheca Graeca Medii Aevi (BGMAE), Bd. 7, 1892, 1972)
- ((el)) Varzos, Konstantinos (1984). Η Γενεαλογία των Κομνηνών, B. Thessaloniki: Centre for Byzantine Studies, University of Thessaloniki, p. 743, Nr. 290, OCLC 834784665, архив на оригинала от 11 април 2019, https://web.archive.org/web/20190401112859/https://www.kbe.auth.gr/sites/default/files/bkm20b.pdf
- ((en)) Brand, Charles M. (1968). Byzantium confronts the West, 1180 – 1204. Cambridge MA: Harvard University Press, pp. 119 – 123, 130 – 133, 139 – 140, ISBN 0-8143-1764-2
- ((fr)) Cheynet, Jean-Claude (1996). Pouvoir et contestations à Byzance (963 – 1210), Éditions de la Sorbonne; Byzantina Sorbonensia, 9 (Nouvelle édition, online). Paris (published online 4 септември 2017), pp. 135 – 137, 443 – 445., doi:10.4000/books.psorbonne.3837, ISBN 2-88634-168-5, online ISBN 9782886348400
- ((fr)) Cheynet, Jean-Claude; Vannier, Jean-François (1986). Les premiers paléologues. Études Prosopographiques (online), Byzantina Sorbonensia, 5. Paris: Éditions de la Sorbonne (published online 4 септември 2017), doi:10.4000/books.psorbonne.1939, ISBN 9782886341104, online ISBN 9782886348295, DOI:10.4000/books.psorbonne.1927, http://books.openedition.org/psorbonne/1939, посетен на 20 юни 2022
- ((fr)) Guilland, Rodolphe (1959). Recherches sur l'histoire administrative de l'Empire byzantin: Le despote, δεσπότης. – Revue des études byzantines, 17, 52–89, doi:10.3406/rebyz.1959.1199, http://www.persee.fr/web/revues/home/prescript/article/rebyz_0766-5598_1959_num_17_1_1199, посетен на 20 юли 2022
- ((en)) Jordanov, Ivan (2001). Byzantine lead seals from the stronghold near Dobri Dol, Plovdiv region. – Revue numismatique, Tome 157, 443 – 469, https://www.persee.fr/doc/numi_0484-8942_2001_num_6_157_2339
- ((sr)) Ферјанчић, Божидар (1960). Деспоти у Византији и Јужнословенским земљама, Византолошки институт САНУ, кн. 8 – Посебна издања, 336. Београд: Научно дело, p. 32, https://hdl.handle.net/21.15107/rcub_dais_9278
- ((en)) Kazhdan, Alexander (ed) (1991). The Oxford Dictionary of Byzantium. Oxford and New York: Oxford University Press, pp. 1557 – 1558, ISBN 0-19-504652-8, COBISS.BG-ID: 1107246820, https://archive.org/details/odb_20210521/mode/2up
- ((en)) Macrides, Ruth (2007). George Akropolites: The History – Introduction, Translation and Commentary. Oxford: Oxford University Press, pp. 114, 116, ISBN 978-0-19-921067-1
- ((en)) Simpson, Alicia (2013). Niketas Choniates. A Historiographical Study. Oxford: Oxford University Press, pp. 309 – 310, ISBN 978-0-19-967071-0
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Jordanov 2001, с. 446 – 449.
- ↑ Brand 1968, с. 130 f.; Cheynet & Vannier 1986, с. 166, 171.
- ↑ а б Brand 1968, с. 122 f.; Cheynet 1996, с. 136 f., 445.
- ↑ Brand 1968, с. 132 f., 139 f.; Cheynet & Vannier 1986, с. 171.
- ↑ Alexios Komnenos Palaiologos, Medieval Lands