Александър Островски

Александър Островски
	Александър Островски
руски драматург
Роден	31 март 1823 г. (стар стил) Москва, Руска империя
Починал	2 юни 1886 г. (стар стил) (63 г.) Шчеликово, Руска империя
Погребан	Костромска област, Русия
Учил в	Юридически факултет на Московския държавен университет
Литература
Жанрове	Комедия
Семейство
Съпруга	Мария Бахметиева
Деца	4 сина и 2 дъщери
Уебсайт	Страница в IMDb
	Александър Островски в Общомедия

Александър Николаевич Островски (на руски: Алекса́ндр Никола́евич Остро́вский) е руски драматург, чието творчество е важен етап в развитието на руския национален театър. Член-кореспондент е на Петербургската академия на науките.

Биография

Роден е на 31 март (12 април) 1823 г. в Москва. Баща му Николай Фьодорович Островски е син на свещеник, завършва духовната семинария в Кострома, а след това Духовната академия в Москва, занимава се с имуществени и икономически дела. През 1839 г. получава дворянство. Майка му Любов Иванова Савина умира, когато Александър е на 9-годишна възраст. Той е четвъртото дете в семейството. Пет години след смъртта на майка си, баща му се жени за шведската баронеса Емили Андрю фон Тесин.

Александър Островски получава добро домашно образование. Запознава се с руската литература от богатата библиотека на баща си, проявява интерес към писането, но баща му настоява да стане юрист. От 1835 до 1840 г. учи в Московска гимназия, а след това е студент в Юридическия факултет на Московския университет. От 1843 до 1850 г. работи в канцеларията на Московския съд.

Галерия

Пощенски марки в СССР
Портрет на А. Н. Островски – пощенска марка в СССР, 1948 г.
Портрет на А. Н. Островски по картина на В. Перов (1871) Пощенска марка в СССР, 1948 г.
Портрет на А. Н. Островски по картина на В. Перов (1871) Пощенска марка в СССР, 1948 г.
Пощенска марка в СССР, 1959 г.

Пиеси

„Семейная картина“ (1847)
„Свои люди – сочтёмся“ (1849)
„Неожиданный случай“ (1850)
„Утро молодого человека“ (1850)
„Бедная невеста“ (1851)
„Не в свои сани не садись“ (1852)
„Бедность не порок“ (1853)
„Не так живи, как хочется“ (1854)
„В чужом пиру похмелье“ (1856)
„Доходное место“ (1856)
„Праздничный сон до обеда“ (1857)
„Не сошлись характерами!“ (1858)
„Воспитанница“ (1859)
„Гроза“ (1859)
„Старый друг лучше новых двух“ (1860)
„Свои собаки грызутся, чужая не приставай“ (1861)
„Женитьба Бальзаминова“ (1861)
„Козьма Захарьич Минин-Сухорук“ (1861, 2-ра редакция 1866)
„Тяжёлые дни“ (1863)
„Грех да беда на кого не живёт“ (1863)
„Войвода“ (1864; 2-ра редакция 1885)
„Шутник“ (1864)
„На бойком месте“ (1865)
„Пучина“ (1866)
„Дмитрий Самозванец и Василий Шуйский“ (1866)
„Тушино“ (1866)
„Василиса Мелентьева“ (1867)
„На всякого мудреца довольно простоты“ (1868)
„Горячее сердце“ (1869)
„Бешеные деньги“ (1870)
„Лес“ (1870)
„Не всё коту масленица“ (1871)
„Не было ни гроша, да вдруг алтын“ (1872)
„Комик XVII столетия“ (1873)
„Снегурочка“ (1873)
„Поздняя любовь“ (1874)
„Трудовой хлеб“ (1874)
„Волки и овцы“ (1875)
„Богатые невесты“ (1876)
„Правда хорошо, а счастье лучше“ (1877)
„Женитьба Белугина“ (1877)
„Последняя жертва“ (1878)
„Бесприданница“ (1878)
„Добрый барин“ (1879)
„Дикарка“ (1879)
„Сердце не камень“ (1880)
„Невольницы“ (1881)
„Светит, да не греет“ (1881)
„Без вины виноватые“ (1881 – 1883)
„Таланты и поклонники“ (1882)
„Красавец мужчина“ (1883)
„Не от мира сего“ (1885)

Източници

Лобанов М. П. Островский. М.: Молодая гвардия, 1979, 382 с.

Външни препратки

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Островский, Александр Николаевич“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.