Аделхайд II (Гандерсхайм)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Аделхайд.
| Аделхайд II | |
| абатеса на абатство Гандерсхайм | |
 Гробната плоча на Аделхайд II | |
| Родена |
1045 г.
|
|---|---|
| Починала | |
| Погребана | Кведлинбург, Федерална република Германия |
| Религия | Католическа църква |
| Семейство | |
| Род | Салическа династия |
| Баща | Хайнрих III |
| Майка | Агнес Поатиенска |
| Братя/сестри | Юдит Унгарска Беатрис I Матилда от Швабия Хайнрих IV Конрад II |
| Аделхайд II в Общомедия | |
Аделхайд II (на немски: Adelheid; * 1045, Гослар; † 11 януари 1096, Кведлинбург) е абатеса на абатство Гандерсхайм от 1061 г. и на Кведлинбург от 1063 г. като наследница на по-голямата си полусестра Беатриса.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Тя е най-възрастната дъщеря на император Хайнрих III и втората му съпруга Агнес Поатиенска. Сестра е на император Хайнрих IV, който според епископ Бруно фон Мерзебург нарежда и присъства на нейното изнасилване.[1]
Според хрониста Бернолд фон Констанц, Аделхайд участва през 1090 г. в убийството на маркграф Екберт II от Майсен.[2]
Ламперт фон Херсфелд пише, че две нейни най-важни църкви са подпалени и разрушени, в Кведлинбург през 1070 г. и в Гандерсхайм на 6 юли 1081 г.[3]
Аделхайд умира на 11 януари 1096 г. в Кведлинбург и е погребана в църквата там, която е новоосветена през 1129 г.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Литература
[редактиране | редактиране на кода]- McNamara, Jo Ann (1996). Sisters in arms: Catholic nuns through two millennia. Harvard University Press. ISBN 0-674-80984-X. Посетен на 8 юли 2009
- Kurt Kronenberg: Die Äbtissinnen des Reichsstifts Gandersheim. Verlag Gandersheimer Kreisblatt, Bad Gandersheim 1981
- Mechthild Black-Veldtrup: Die Töchter Heinrichs III. und der Kaiserin Agnes. In: Franz Neiske: Vinculum Societatis: Festschrift für Joachim Wollasch. Regio-Verlag Glock und Lutz, Sigmaringendorf 1991, ISBN 3-8235-6090-5, S. 36 – 57.
- Mechthild Black-Veldtrup: Kaiserin Agnes (1043–1077). Quellenkritische Studien (= Münstersche historische Forschungen. Bd. 7). Böhlau, Köln u. a. 1995, ISBN 3-412-02695-6 (Zugleich: Münster, Universität, Dissertation, 1993)
- Thomas Vogtherr: Die salischen Äbtissinnen des Reichsstifts Quedlinburg. In: Von sacerdotium und regnum. Geistliche und weltliche Gewalt im frühen und hohen Mittelalter. Festschrift für Egon Boshof zum 65. Geburtstag (= Passauer historische Forschungen. Bd. 12). Böhlau, Köln u. a. 2002, ISBN 3-412-16401-1, S. 405 – 420.
- Bruno von Merseburg: Brunonis Saxonicum bellum. Brunos Sachsenkrieg. Lateinisch und deutsch. Übersetzt von Franz-Josef Schmale. In: Franz-Josef Schmale (Hrsg.): Quellen zur Geschichte Kaiser Heinrichs IV. (= Ausgewählte Quellen zur deutschen Geschichte des Mittelalters. Freiherr vom Stein-Gedächtnisausgabe. Bd. 12). Wissenschaftliche Buchgemeinschaft, Darmstadt 1968, S. 191 – 405.
- Lampert von Hersfeld: Annalen (= Ausgewählte Quellen zur deutschen Geschichte des Mittelalters. Freiherr vom Stein-Gedächtnisausgabe. Bd. 13). Lateinisch und deutsch. Neu übersetzt von Adolf Schmidt. Erläutert von Wolfgang Dietrich Fritz. 4., gegenüber der 3. um einen Nachtrag erweiterte Auflage. Wissenschaftliche Buchgemeinschaft, Darmstadt 2000, ISBN 3-534-00176-1
- Berthold von Reichenau und Bernold von Konstanz, Chroniken (= Ausgewählte Quellen zur deutschen Geschichte des Mittelalters. Freiherr vom Stein-Gedächtnisausgabe. Bd. 14). Lateinisch und deutsch. Herausgegeben von Ian Stuart Robinson. Übersetzt von Helga Robinson-Hammerstein und Ian Stuart Robinson. Wissenschaftliche Buchgemeinschaft, Darmstadt 2002, ISBN 3-534-01428-6
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- genealogie-mittelalter.de Архив на оригинала от 2009-06-10 в Wayback Machine.