Илия Цанов: Разлика между версии
м Премахнати редакции на 188.156.153.224 (б.), към версия на Sherpa Етикет: Отмяна |
Редакция без резюме |
||
Ред 7: | Ред 7: | ||
}} |
}} |
||
'''Илия |
'''Илия х.Томакев Цанов''' е български политик, сред водачите на [[Либерална партия|Либералната партия]] непосредствено след [[Освобождение на България|Освобождението]] на България. |
||
Той е външен министър по време на [[Съединение на България|Съединението]] и [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]] през 1885 г. С името му се свързва и успешната защита (1876) на [[Чета на Христо Ботев|Ботевите четници]]. |
Той е външен министър по време на [[Съединение на България|Съединението]] и [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]] през 1885 г. С името му се свързва и успешната защита (1876) на [[Чета на Христо Ботев|Ботевите четници]]. |
||
== Биография == |
== Биография == |
||
Илия Цанов е роден във |
Илия Цанов е роден във Видин на 15 юли 1835 г. в семейството на чорбаджи Тома(ки) Цанов и Екатерина Шишманова (наследничка и носеща кръвта на големия български род [[Шишманови]]). Той е по-голям брат на политика [[Найчо Цанов]]. |
||
Илия Цанов учи в |
Илия Цанов учи в Свищов, след което работи в османската администрация в родния си град. От 1868 г. е адвокат в търговския съд в София. През 1876 г. е защитник на заловените участници в [[Чета на Христо Ботев|Ботевата чета]] и успява да постигне замяната на смъртната присъда на някои от тях, включително на [[Кирил Ботев]] – брат на войводата, със заточение<ref name="tt">{{ташев}}</ref>. |
||
[[Файл:Ilia Tsanov - Russe - memorial.jpg|мини|ляво|200п|Релефна паметна плоча на Илия Цанов в Русе]] |
[[Файл:Ilia Tsanov - Russe - memorial.jpg|мини|ляво|200п|Релефна паметна плоча на Илия Цанов в Русе]] |
||
[[Файл:Central Sofia Cemetery 2018 109.jpg|мини|250п|Гробът на Илия Цанов на Централните софийски гробища]] |
[[Файл:Central Sofia Cemetery 2018 109.jpg|мини|250п|Гробът на Илия Цанов на Централните софийски гробища]] |
||
След Освобождението Цанов първоначално работи в администрацията на [[Временното руско управление]]. Той е сред водачите на Либералната партия и е избиран за народен представител в [[Учредителното събрание]] (1879), [[I обикновено народно събрание]] (1879), [[II обикновено народно събрание]] (1880 – 1881), [[IV обикновено народно събрание]] (1884 – 1886) и [[III велико народно събрание]] (1886 – 1887). |
След Освобождението Цанов първоначално работи в администрацията на [[Временното руско управление]]. Той е сред водачите на Либералната партия и е избиран за народен представител в [[Учредителното събрание]] (1879), [[I обикновено народно събрание]] (1879), [[II обикновено народно събрание]] (1880 – 1881), [[IV обикновено народно събрание]] (1884 – 1886) и [[III велико народно събрание]] (1886 – 1887). |
||
През 1883-1884 г. е дипломатически агент на България в [[Цариград]]. От |
През 1883-1884 г. е дипломатически агент на България в [[Цариград]]. От 1884 до 1886 г. е [[министър на външните работи и изповеданията]] в правителството на [[Петко Каравелов]].<ref>Княжески указ № 10 от 30 юни 1884 г.</ref> На тази длъжност участва в преговорите за сключването на [[Топханенски акт|Топханенския акт]] през 1886 г. |
||
Илия Цанов умира като бедняк в София на 14 март 1901 г.<ref name="tt" /> IX Обикновено народно събрание решава да бъде погребан на държавни разноски и на погребението да присъстват всички народни представители. |
|||
{{Цитат|За Видин и окръга му и за чисто българските земи в Македония България е готова да пожертва и последния си гражданин.|негови думи, казани по повод австрийките предложения за териториални компенсации на Сърбия преди Сръбско-българската война}} |
|||
== Признателност == |
|||
Почетен граждани на град Видин и общината – Общински съвет Видин 04.10.2016 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://mail.vidin.bg/news/Pochetni-grajdani-na-grad-Vidin-i-obshtinata-prez--1973|заглавие=Почетни граждани на град Видин и общината през 2016 г}}</ref> |
|||
== Бележки == |
== Бележки == |
Версия от 19:44, 29 септември 2024
Илия Цанов | |
български политик | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Народен представител в: УС I ОНС II ОНС IV ОНС III ВНС | |
Илия Цанов в Общомедия |
Илия х.Томакев Цанов е български политик, сред водачите на Либералната партия непосредствено след Освобождението на България.
Той е външен министър по време на Съединението и Сръбско-българската война през 1885 г. С името му се свързва и успешната защита (1876) на Ботевите четници.
Биография
Илия Цанов е роден във Видин на 15 юли 1835 г. в семейството на чорбаджи Тома(ки) Цанов и Екатерина Шишманова (наследничка и носеща кръвта на големия български род Шишманови). Той е по-голям брат на политика Найчо Цанов.
Илия Цанов учи в Свищов, след което работи в османската администрация в родния си град. От 1868 г. е адвокат в търговския съд в София. През 1876 г. е защитник на заловените участници в Ботевата чета и успява да постигне замяната на смъртната присъда на някои от тях, включително на Кирил Ботев – брат на войводата, със заточение[1].
След Освобождението Цанов първоначално работи в администрацията на Временното руско управление. Той е сред водачите на Либералната партия и е избиран за народен представител в Учредителното събрание (1879), I обикновено народно събрание (1879), II обикновено народно събрание (1880 – 1881), IV обикновено народно събрание (1884 – 1886) и III велико народно събрание (1886 – 1887).
През 1883-1884 г. е дипломатически агент на България в Цариград. От 1884 до 1886 г. е министър на външните работи и изповеданията в правителството на Петко Каравелов.[2] На тази длъжност участва в преговорите за сключването на Топханенския акт през 1886 г.
Илия Цанов умира като бедняк в София на 14 март 1901 г.[1] IX Обикновено народно събрание решава да бъде погребан на държавни разноски и на погребението да присъстват всички народни представители.
„ | За Видин и окръга му и за чисто българските земи в Македония България е готова да пожертва и последния си гражданин. | “ |
негови думи, казани по повод австрийките предложения за териториални компенсации на Сърбия преди Сръбско-българската война |
Признателност
Почетен граждани на град Видин и общината – Общински съвет Видин 04.10.2016 г.[3]
Бележки
- ↑ а б Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
- ↑ Княжески указ № 10 от 30 юни 1884 г.
- ↑ Почетни граждани на град Видин и общината през 2016 г
|
|