Направо към съдържанието

Илия Цанов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 188.156.153.224 (б.), към версия на Sherpa
Етикет: Отмяна
Редакция без резюме
Ред 7: Ред 7:
}}
}}


'''Илия Хаджитомакев Цанов''' е [[България|български]] [[политик]], сред водачите на [[Либерална партия|Либералната партия]] непосредствено след [[Освобождение на България|Освобождението]] на България.
'''Илия х.Томакев Цанов''' е български политик, сред водачите на [[Либерална партия|Либералната партия]] непосредствено след [[Освобождение на България|Освобождението]] на България.


Той е външен министър по време на [[Съединение на България|Съединението]] и [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]] през 1885 г. С името му се свързва и успешната защита (1876) на [[Чета на Христо Ботев|Ботевите четници]].
Той е външен министър по време на [[Съединение на България|Съединението]] и [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]] през 1885 г. С името му се свързва и успешната защита (1876) на [[Чета на Христо Ботев|Ботевите четници]].


== Биография ==
== Биография ==
Илия Цанов е роден във [[Видин]] на [[27 юли]] (15 юли стар стил) [[1835]] г. в семейството на Тома Цанов и Екатерина Шишманова (наследничка и носеща кръвта на големия български род [[Шишманови]]). Той е по-голям брат на политика [[Найчо Цанов]].
Илия Цанов е роден във Видин на 15 юли 1835 г. в семейството на чорбаджи Тома(ки) Цанов и Екатерина Шишманова (наследничка и носеща кръвта на големия български род [[Шишманови]]). Той е по-голям брат на политика [[Найчо Цанов]].


Илия Цанов учи в [[Свищов]], след което работи в османската администрация в родния си град. От [[1868]] г. е адвокат в търговския съд в [[София]]. През [[1876]] г. е защитник на заловените участници в [[Чета на Христо Ботев|Ботевата чета]] и успява да постигне замяната на смъртната присъда на някои от тях, включително на [[Кирил Ботев]] – брат на войводата, със заточение<ref name="tt">{{ташев}}</ref>.
Илия Цанов учи в Свищов, след което работи в османската администрация в родния си град. От 1868 г. е адвокат в търговския съд в София. През 1876 г. е защитник на заловените участници в [[Чета на Христо Ботев|Ботевата чета]] и успява да постигне замяната на смъртната присъда на някои от тях, включително на [[Кирил Ботев]] – брат на войводата, със заточение<ref name="tt">{{ташев}}</ref>.
[[Файл:Ilia Tsanov - Russe - memorial.jpg|мини|ляво|200п|Релефна паметна плоча на Илия Цанов в Русе]]
[[Файл:Ilia Tsanov - Russe - memorial.jpg|мини|ляво|200п|Релефна паметна плоча на Илия Цанов в Русе]]
[[Файл:Central Sofia Cemetery 2018 109.jpg|мини|250п|Гробът на Илия Цанов на Централните софийски гробища]]
[[Файл:Central Sofia Cemetery 2018 109.jpg|мини|250п|Гробът на Илия Цанов на Централните софийски гробища]]
След Освобождението Цанов първоначално работи в администрацията на [[Временното руско управление]]. Той е сред водачите на Либералната партия и е избиран за народен представител в [[Учредителното събрание]] (1879), [[I обикновено народно събрание]] (1879), [[II обикновено народно събрание]] (1880 – 1881), [[IV обикновено народно събрание]] (1884 – 1886) и [[III велико народно събрание]] (1886 – 1887).
След Освобождението Цанов първоначално работи в администрацията на [[Временното руско управление]]. Той е сред водачите на Либералната партия и е избиран за народен представител в [[Учредителното събрание]] (1879), [[I обикновено народно събрание]] (1879), [[II обикновено народно събрание]] (1880 – 1881), [[IV обикновено народно събрание]] (1884 – 1886) и [[III велико народно събрание]] (1886 – 1887).


През 1883-1884 г. е дипломатически агент на България в [[Цариград]]. От [[1884]] до [[1886]] г. е [[министър на външните работи и изповеданията]] в правителството на [[Петко Каравелов]]. На тази длъжност участва в преговорите за сключването на [[Топханенски акт|Топханенския акт]] през [[1886]] г. Илия Цанов умира в София на [[27 март]] (14 март стар стил) [[1901]] г.<ref name="tt"/>
През 1883-1884 г. е дипломатически агент на България в [[Цариград]]. От 1884 до 1886 г. е [[министър на външните работи и изповеданията]] в правителството на [[Петко Каравелов]].<ref>Княжески указ № 10 от 30 юни 1884 г.</ref> На тази длъжност участва в преговорите за сключването на [[Топханенски акт|Топханенския акт]] през 1886 г.

Илия Цанов умира като бедняк в София на 14 март 1901 г.<ref name="tt" /> IX Обикновено народно събрание решава да бъде погребан на държавни разноски и на погребението да присъстват всички народни представители.

{{Цитат|За Видин и окръга му и за чисто българските земи в Македония България е готова да пожертва и последния си гражданин.|негови думи, казани по повод австрийките предложения за териториални компенсации на Сърбия преди Сръбско-българската война}}

== Признателност ==
Почетен граждани на град Видин и общината – Общински съвет Видин 04.10.2016 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://mail.vidin.bg/news/Pochetni-grajdani-na-grad-Vidin-i-obshtinata-prez--1973|заглавие=Почетни граждани на град Видин и общината през 2016 г}}</ref>


== Бележки ==
== Бележки ==

Версия от 19:44, 29 септември 2024

Илия Цанов
български политик
Роден
Починал
27 март 1901 г. (65 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Народен представител в:
УС   I ОНС   II ОНС   IV ОНС   III ВНС   
Илия Цанов в Общомедия

Илия х.Томакев Цанов е български политик, сред водачите на Либералната партия непосредствено след Освобождението на България.

Той е външен министър по време на Съединението и Сръбско-българската война през 1885 г. С името му се свързва и успешната защита (1876) на Ботевите четници.

Биография

Илия Цанов е роден във Видин на 15 юли 1835 г. в семейството на чорбаджи Тома(ки) Цанов и Екатерина Шишманова (наследничка и носеща кръвта на големия български род Шишманови). Той е по-голям брат на политика Найчо Цанов.

Илия Цанов учи в Свищов, след което работи в османската администрация в родния си град. От 1868 г. е адвокат в търговския съд в София. През 1876 г. е защитник на заловените участници в Ботевата чета и успява да постигне замяната на смъртната присъда на някои от тях, включително на Кирил Ботев – брат на войводата, със заточение[1].

Релефна паметна плоча на Илия Цанов в Русе
Гробът на Илия Цанов на Централните софийски гробища

След Освобождението Цанов първоначално работи в администрацията на Временното руско управление. Той е сред водачите на Либералната партия и е избиран за народен представител в Учредителното събрание (1879), I обикновено народно събрание (1879), II обикновено народно събрание (1880 – 1881), IV обикновено народно събрание (1884 – 1886) и III велико народно събрание (1886 – 1887).

През 1883-1884 г. е дипломатически агент на България в Цариград. От 1884 до 1886 г. е министър на външните работи и изповеданията в правителството на Петко Каравелов.[2] На тази длъжност участва в преговорите за сключването на Топханенския акт през 1886 г.

Илия Цанов умира като бедняк в София на 14 март 1901 г.[1] IX Обикновено народно събрание решава да бъде погребан на държавни разноски и на погребението да присъстват всички народни представители.

За Видин и окръга му и за чисто българските земи в Македония България е готова да пожертва и последния си гражданин.

негови думи, казани по повод австрийките предложения за териториални компенсации на Сърбия преди Сръбско-българската война

Признателност

Почетен граждани на град Видин и общината – Общински съвет Видин 04.10.2016 г.[3]

Бележки

  1. а б Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
  2. Княжески указ № 10 от 30 юни 1884 г.
  3. Почетни граждани на град Видин и общината през 2016 г