Васил Холевич: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
| Ред 8: | Ред 8: | ||
Васил Холевич за кратко е председател на Окръжния съвет в Балчик, като такъв "по право" е избран за депутат в [[Учредително събрание|Учредителното събрание]] в Търново през 1879 година. |
Васил Холевич за кратко е председател на Окръжния съвет в Балчик, като такъв "по право" е избран за депутат в [[Учредително събрание|Учредителното събрание]] в Търново през 1879 година. |
||
От 1880 год. е председател на Окръжния съвет във Варна, на който пост ще се задържи близо 27 години (с известни прекъсвания). |
От 1880 год. е председател на Окръжния съвет във Варна, на който пост ще се задържи близо 27 години (с известни прекъсвания).<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=1001&SRV=false&LANG=bg ''Черно море'' - седмичен вестник, ред. Петър Бобчевски, бр. 14, 05 септември 1891 год., стр. 3]</ref> |
||
Васил Холевич е депутат и в II и III Велико народно събрание, също така и в IV, V, VI и VII Народно събрание. |
Васил Холевич е депутат и в II и III Велико народно събрание, също така и в IV, V, VI и VII Народно събрание. |
||
Версия от 13:05, 11 февруари 2024
| Васил Холевич | |
 | |
| Роден |
1847 г.
|
|---|---|
Хаджи Васил Холевич - едър български земевладелец, депутат в няколко Народни събрания на България, сенатор и депутат в Румъния.
Биография
Син е на Жечо Холевич - богат земевладелец и търговец от Котел, първият българин, който се заселва в с. Дуранлар, (сега с. Белгун), до Каварна.[1]. Васил има още 3-ма братя - Гено, Петър и Никола.
Васил Холевич за кратко е председател на Окръжния съвет в Балчик, като такъв "по право" е избран за депутат в Учредителното събрание в Търново през 1879 година.
От 1880 год. е председател на Окръжния съвет във Варна, на който пост ще се задържи близо 27 години (с известни прекъсвания).[2]
Васил Холевич е депутат и в II и III Велико народно събрание, също така и в IV, V, VI и VII Народно събрание.
Женен за Пена Холевич, имат син Захари и дъщери - Йова и Стефанка.[3]
След анексирането на Южна Добруджа от Румъния неговото земеделско стопанство продължава своето съществуване вече на румънска територия, въпреки че Румъния конфискува значителни земи от едрите български земевладелци.
Васил Холевич става сенатор в Румънския парламент през 1919 г. от област Калиакра (рум. Caliacra)[4], а впоследствие и депутат от Национал-либералната партия (НЛП).
Известни родственици
- Добри Божилов - племенник (1884 - 1945) - управител на БНБ, министър на финансите (1938–1943), министър-председател (1943–1944);
- Никола Генов Холевич - племенник - един от основателите на земеделското движение в България и сред лидерите на големите селски протести срещу десятъка от 1900 г.;
- доц. Йорданка Холевич - правнучка (1942 - 2018) - българска фолклористка, литературоведка и културна антроположка.
Награди
- Орден Св. Александър V степен връчен от княз Фердинанд през 1890 г.
Бележки
- ↑ Добрев, Петър. „Заради чифчиликът ако питати“: семейство Холевич и създаването на един български чифлик в османска Добруджа. Тутракан, Добруджа – политика, общество, стопанство и култура (XIX- XX в.) Сборник с изследвания., изд. „Ковачев“,, 2015.
- ↑ Черно море - седмичен вестник, ред. Петър Бобчевски, бр. 14, 05 септември 1891 год., стр. 3
- ↑ Добрев, Петър. Чифликчиите Холевич в Османската империя, България и Румъния (XIX-XX век) // . 2019.
- ↑ Parlament România Mare 1919 / Parlamentari aleși Adunarea Deputaților Senat (pdf) // Посетен на 2024-02-11. (на румънски)
Източници
- Добрев, Петър. Международните връзки на българските чифликчии – случаят Холевич и Вакаро // Известия на ЦСИИ / Proceedings of CEHR, Vol. II, 2017.
- Архивът на семейство Холевич е запазен от доц. Йорданка Холевич.