Направо към съдържанието

Йонас Басанавичус: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
източници
Биография
Ред 25: Ред 25:
Роден е през 1851 г. в литовско католическо земеделско семейство в Августовска губерния на [[Полско кралство|Конгресна Полша]], [[Руска империя]]. След [[Полско въстание (1863 – 1864)|Януарското въстание]] получава средно образование в [[Мариямполски окръг]], което е рядко явление за литовец. Заминава за столицата, където се записва в историко-филологическия, но скоро се премества в медицинския факултет на [[Първи московски държавен медицински университет|Московския университет]].
Роден е през 1851 г. в литовско католическо земеделско семейство в Августовска губерния на [[Полско кралство|Конгресна Полша]], [[Руска империя]]. След [[Полско въстание (1863 – 1864)|Януарското въстание]] получава средно образование в [[Мариямполски окръг]], което е рядко явление за литовец. Заминава за столицата, където се записва в историко-филологическия, но скоро се премества в медицинския факултет на [[Първи московски държавен медицински университет|Московския университет]].


Работи като лекар в Литва, а от 1878 до 1882 г. – в [[Княжество България]] като главен лекар на болницата в [[Лом|Лом-Паланка]]. От 1882 до 1884 г. специализира медицина в [[Прага]] и [[Виена]]. Завръша се в България през 1884 и работи като околийски лекар в [[Елена]].<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/show_pdf_issue.pl?MATERIAL=article&image_id=642127179.26961812474732412013 ''Медицинско списание'' - дигитално копие - 01/07/1885, No. 1, 29-31 с.]</ref> През 1892 г. е назначен за старши лекар на държавната болница във [[Варна]],<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=1136&SRV=false&LANG=bg ''Свободен гражданин'' - седмичен вестник, орган на Варненското либерално бюро / Ред. Коста Ранков, бр. 10, 02 октомври 1896 год, стр. 1]</ref> на мястото на [[Ангел Пюскюлиев|д-р Ангел Пюскюлиев]].<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/show_pdf_issue.pl?MATERIAL=article&image_id=146290019.18511312317591451912 ''Черно море'' - дигитално копие - 10/10/1892, No. 62, 2 стр.]</ref> Участва в българския политически живот като член на Варненския градски съвет и на [[Демократическа партия|Демократическата партия]] във Варна, участва в конгресите на партията в 1903 г. ([[София]]) и 1905 г.<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/show_pdf_issue.pl?MATERIAL=article&image_id=787648703.57140412795472684719 ''Свободен глас'' - дигитално копие - 22/04/1905, No. 4, стр.3]</ref> От 1902 г. е действителен член на [[Българска академия на науките|Българското книжовно дружество]] ([[Одрин]] и [[Цариград]]). Публикува в българския печат.
Работи като лекар в Литва, а от 1878 до 1882 г. – в [[Княжество България]] като главен лекар на болницата в [[Лом|Лом-Паланка]]. От 1882 до 1884 г. специализира медицина в [[Прага]] и [[Виена]]. Завръща се в България през 1884 и работи като околийски лекар в [[Елена]].<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/show_pdf_issue.pl?MATERIAL=article&image_id=642127179.26961812474732412013 ''Медицинско списание'' - дигитално копие - 01/07/1885, No. 1, 29-31 с.]</ref> През 1892 г. е назначен за старши лекар на държавната болница във [[Варна]],<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=1136&SRV=false&LANG=bg ''Свободен гражданин'' - седмичен вестник, орган на Варненското либерално бюро / Ред. Коста Ранков, бр. 10, 02 октомври 1896 год, стр. 1]</ref> на мястото на [[Ангел Пюскюлиев|д-р Ангел Пюскюлиев]].<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/show_pdf_issue.pl?MATERIAL=article&image_id=146290019.18511312317591451912 ''Черно море'' - дигитално копие - 10/10/1892, No. 62, 2 стр.]</ref>


Живее във Варна на ул. "Панагюрище" от 1898 до 1905 г. Участва в българския политически живот като член на Варненския градски съвет и на [[Демократическа партия|Демократическата партия]]. Присъства на конгресите на партията през 1903 г. в София и през 1905 г.<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/show_pdf_issue.pl?MATERIAL=article&image_id=787648703.57140412795472684719 ''Свободен глас'' - дигитално копие - 22/04/1905, No. 4, стр.3]</ref> От 1902 г. е действителен член на [[Българска академия на науките|Българското книжовно дружество]] ([[Одрин]] и [[Цариград]]). Публикува в българския печат.
През 1902 година е член на [[Варненско македоно-одринско дружество|Варненското македоно-одринско дружество]].<ref name="bezhvarna30">{{cite book | title = Бежанците от Македония във Варна (сборник - IV част) | last = Колектив | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2011 | edition = | publisher = „Фондация Българи от Македония“ | location = Варна | isbn = | doi = | pages = 30 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> На [[8 юли]] [[1902]] г. докладва пред общинския съвет за нуждата да се култивират сенчести алеи за разходка в [[Морска градина (Варна)|приморската градина]].<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/show_pdf_issue.pl?MATERIAL=article&image_id=990589827.11178213727790183002 ''Варненски кореняк'' - дигитално копие - 16/12/1937, No. 6, 2 с.]</ref>

През 1902 година е член на [[Варненско македоно-одринско дружество|Варненското македоно-одринско дружество]].<ref name="bezhvarna30">{{cite book | title = Бежанците от Македония във Варна (сборник - IV част) | last = Колектив | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2011 | edition = | publisher = „Фондация Българи от Македония“ | location = Варна | isbn = | doi = | pages = 30 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> На 8 юли 1902 г. докладва пред общинския съвет за нуждата да се култивират сенчести алеи за разходка в [[Морска градина (Варна)|приморската градина]].<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/show_pdf_issue.pl?MATERIAL=article&image_id=990589827.11178213727790183002 ''Варненски кореняк'' - дигитално копие - 16/12/1937, No. 6, 2 с.]</ref> По негова идея е изградена втората част на Морската градина във Варна. Носител е на почетен медал „За граждански заслуги” IV степен за принос в развитието на здравеопазването, балнеолечението и санитарното дело в България.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://ref.blog.libvar.bg/2021/08/09/ulitsa-panagyurishte/|заглавие=Улица „Панагюрище”|автор=РБ "Пенчо Славейков" – Варна}}</ref>
[[Файл:LietuviuMoksloDraugija.jpg|left|thumb|Група членове на Литовското научно дружество (1912).]]
[[Файл:LietuviuMoksloDraugija.jpg|left|thumb|Група членове на Литовското научно дружество (1912).]]
През 1905 г. продава своето имущество във Варна<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/show_pdf.pl?id=2355&year=1905&month=02&day=03&issue=5 ''Известник'' - дигитално копие - 03/02/1905, No. 5, стр.1]</ref><ref>[http://catalog.libvar.bg/view/show_pdf.pl?id=2355&year=1905&month=04&day=15&issue=17 ''Известник'' - дигитално копие - 15/04/1905, No. 17, стр.1]</ref> и се завръща в Литва,<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/show_pdf.pl?id=2355&year=1905&month=05&day=19&issue=22 ''Известник'' - дигитално копие - 19/05/1905, No. 22, 1 с.]</ref> където изиграва важна роля в националното възраждане, довело до обявяването на независимостта на страната през 1918 г. Публикува над 40 труда по литовска история, култура, фолклористика, филология.
През 1905 г. продава своето имущество във Варна<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/show_pdf.pl?id=2355&year=1905&month=02&day=03&issue=5 ''Известник'' - дигитално копие - 03/02/1905, No. 5, стр.1]</ref><ref>[http://catalog.libvar.bg/view/show_pdf.pl?id=2355&year=1905&month=04&day=15&issue=17 ''Известник'' - дигитално копие - 15/04/1905, No. 17, стр.1]</ref> и се завръща в Литва,<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/show_pdf.pl?id=2355&year=1905&month=05&day=19&issue=22 ''Известник'' - дигитално копие - 19/05/1905, No. 22, 1 с.]</ref> където изиграва важна роля в националното възраждане, довело до обявяването на независимостта на страната през 1918 г. Публикува над 40 труда по литовска история, култура, фолклористика, филология.

Версия от 08:45, 11 януари 2024

Йонас Басанавичус
литовски общественик

Роден
Починал
Вилнюс, Литва
ПогребанВилнюс, Литва

ЕтносЛитовци[1]
Учил вПърви московски държавен медицински университет
Московски държавен университет
Научна дейност
ОбластЕтнография, история
Известен сPater Patriae в Литва
ПовлиянЯн Длугош, Кристионас Донелайтис, Адам Мицкевич, Юзеф Крашевски, Александър Ходзко
Подпис
Йонас Басанавичус в Общомедия

Йо́нас Басана́вичус (литовски: Jonas Basanavičius, руски и български: Иван Басанович, 23 ноември 1851, Ожкабаляй, Русия – днес Литва – 16 февруари 1927, Вилно) е литовски лекар, учен, политик, деец на литовското национално възраждане,[2] български общественик.[3] Основател на първият вестник на литовски език „Аушра“ (Aušra, „Зора“), забранен в царска Русия. Той е сред инициаторите и председател на конгреса на литовците, Великия Вилнюски сейм, по време на първата руска революция (1905). Създател и председател на Литовското научно дружество (1907), редактор на изданието му „Lietuvių tauta“ („Литовската нация“). След Октомврийската революция, като член на Съвета на Литва, подписва Акта за независимостта на страната на 16 февруари 1918.

Биография

Роден е през 1851 г. в литовско католическо земеделско семейство в Августовска губерния на Конгресна Полша, Руска империя. След Януарското въстание получава средно образование в Мариямполски окръг, което е рядко явление за литовец. Заминава за столицата, където се записва в историко-филологическия, но скоро се премества в медицинския факултет на Московския университет.

Работи като лекар в Литва, а от 1878 до 1882 г. – в Княжество България като главен лекар на болницата в Лом-Паланка. От 1882 до 1884 г. специализира медицина в Прага и Виена. Завръща се в България през 1884 и работи като околийски лекар в Елена.[4] През 1892 г. е назначен за старши лекар на държавната болница във Варна,[5] на мястото на д-р Ангел Пюскюлиев.[6]

Живее във Варна на ул. "Панагюрище" от 1898 до 1905 г. Участва в българския политически живот като член на Варненския градски съвет и на Демократическата партия. Присъства на конгресите на партията през 1903 г. в София и през 1905 г.[7] От 1902 г. е действителен член на Българското книжовно дружество (Одрин и Цариград). Публикува в българския печат.

През 1902 година е член на Варненското македоно-одринско дружество.[8] На 8 юли 1902 г. докладва пред общинския съвет за нуждата да се култивират сенчести алеи за разходка в приморската градина.[9] По негова идея е изградена втората част на Морската градина във Варна. Носител е на почетен медал „За граждански заслуги” IV степен за принос в развитието на здравеопазването, балнеолечението и санитарното дело в България.[10]

Група членове на Литовското научно дружество (1912).

През 1905 г. продава своето имущество във Варна[11][12] и се завръща в Литва,[13] където изиграва важна роля в националното възраждане, довело до обявяването на независимостта на страната през 1918 г. Публикува над 40 труда по литовска история, култура, фолклористика, филология.

В негова чест е наречена улица „Д-р Иван Басанович“ във Варна.

Творчество

  • Материали за санитарната етнография на България. Министерство на народното просвещение. Държавна печатница, София 1892 г.[14]

Външни препратки

Източници

  1. www.lituanus.org // Посетен на 7 януари 2023 г.
  2. Варненски новини - дигитално копие - 07/08/1936, No. 5733, 1 с.
  3. „Basanavičius, Jonas“. Encyclopedia Lituanica I: 307 – 310. (1970 – 1978). Ed. Simas Sužiedėlis. Boston, Massachusetts: Juozas Kapočius. LCC 74 – 114275
  4. Медицинско списание - дигитално копие - 01/07/1885, No. 1, 29-31 с.
  5. Свободен гражданин - седмичен вестник, орган на Варненското либерално бюро / Ред. Коста Ранков, бр. 10, 02 октомври 1896 год, стр. 1
  6. Черно море - дигитално копие - 10/10/1892, No. 62, 2 стр.
  7. Свободен глас - дигитално копие - 22/04/1905, No. 4, стр.3
  8. Колектив. Бежанците от Македония във Варна (сборник - IV част). Варна, „Фондация Българи от Македония“, 2011. с. 30.
  9. Варненски кореняк - дигитално копие - 16/12/1937, No. 6, 2 с.
  10. РБ "Пенчо Славейков" – Варна. Улица „Панагюрище”
  11. Известник - дигитално копие - 03/02/1905, No. 5, стр.1
  12. Известник - дигитално копие - 15/04/1905, No. 17, стр.1
  13. Известник - дигитално копие - 19/05/1905, No. 22, 1 с.
  14. Черно море - дигитално копие - 10/10/1892, No. 62, 3 стр.