Стефан Венедикт Попов: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
| Ред 39: | Ред 39: | ||
Творчеството и животът на арх. Попов са събрани в книга, която излезе от печат на 20 януари 2011 г. Автор на книгата е Християн Облаков. |
Творчеството и животът на арх. Попов са събрани в книга, която излезе от печат на 20 януари 2011 г. Автор на книгата е Християн Облаков. |
||
В град Варна (местност Св. Никола) има улица на негово име. |
В град Варна (местност Св. Никола) има улица на негово име.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://varnacouncil.bg/wp-content/uploads/2017/04/prot_34_2011.pdf|заглавие=ПРОТОКОЛ № 34 (Тридесет и третото заседание на Общински съвет – Варна) 18.05.2011 г.}}</ref> |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
Версия от 21:49, 30 декември 2023
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Стефан Попов.
| Стефан Венедикт Попов | |
| български архитект | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 2 септември 1956 г.
|
| Националност |  България |
| Архитектура | |
| Известни творби | сграда на Търговско-индустриалната камара във Варна (Днес - Щаб на ВМС) в съавторство с Арх. Дабко Дабков |
| Семейство | |
| Баща | Венедикт Попов |
| Майка | Амалия Венедикт Попова |
Стефан Венедикт Попов е български архитект от първата половина на ХХ в.[1]
Биография
Роден е на 23 януари 1889 г. в гр. Русе. Син е на видния варненски общественик и адвокат Венедикт Попов. Арх. Стефан Попов завършва Мъжката гимназия във Варна и впоследствие архитектура в Мюнхен, Германия през 1911 г.
Взема участие като младши офицер във войните за национално обединение в периода 1912-1918 г. От 1919 г. работи във Варна, като изгражда над 200 обекта – частни домове, вили, хотели, доходни здания и др. Съвместно с архитект Дабко Дабков проектира монументалната сграда на Търговско-индустриалната камара, днес Щаб на Военноморските сили.
Попада в състава на Варненския общински съвет по време на Варненската комуна.[2] През 1931 г. е народен представител.[3] През 1940 г. става председател на Българо-немското дружество и след 9 септември 1944 г. е осъден от т. нар. „Народен съд“ на 15 години затвор. Освободен е предсрочно през 1949 г. Излиза от затвора с разклатено здраве.
Умира на 2 септември 1956 г.
Памет
Творчеството и животът на арх. Попов са събрани в книга, която излезе от печат на 20 януари 2011 г. Автор на книгата е Християн Облаков.
В град Варна (местност Св. Никола) има улица на негово име.[4]
Източници
- ↑ Георги Кацарски, Стефан Венедикт Попов – между реториката, музиката и сградостроенето Архив на оригинала от 2017-10-14 в Wayback Machine., Простори, 2006
- ↑ Варненски общински вестник дигитално копие - 28/05/1920, No. 5, стр.1
- ↑ Агитационен материал // Посетен на 30.12.2023.
- ↑ ПРОТОКОЛ № 34 (Тридесет и третото заседание на Общински съвет – Варна) 18.05.2011 г.
|
