Щутгарт
- Тази статия е за града в Германия. За региона вижте Щутгарт (регион). За футболния отбор вижте Щутгарт (отбор).
Щутгарт Stuttgart | |
— Град — | |
Страна | Германия |
---|---|
Провинция | Баден-Вюртемберг |
Регион | Щутгарт |
Окръг | — |
Площ | 207,35 km² |
Надм. височина | 245 m |
Население | 612 441 души (2014) 2954 души/km² |
Кмет | Волфганг Шустер |
Пощенски код | 70173, 70174, 70176, 70178, 70180, 70182, 70184, 70186, 70188, 70190, 70191, 70192, 70193, 70195, 70197, 70199, 70327, 70329, 70372, 70374, 70378, 70435, 70437, 70439, 70376, 70469, 70499, 70563, 70565, 70567, 70569, 70597, 70599, 70619 |
МПС код | S |
Официален сайт | www.stuttgart.de |
Щутгарт в Общомедия |
Щутгарт (на немски: Stuttgart) е град в Германия, столица на федералната провинция Баден-Вюртемберг. Със своите 612 441 жители (2014 г.) Щутгарт е шестият по големина град в Германия. Гъстотата на населението е 2954 д/km².[1]
Щутгарт е седалище на фирмите „Robert Bosch GmbH“, „Daimler“ и мн. др.
География
[редактиране | редактиране на кода]Щутгарт има пристанище на река Некар, първокласен жп възел и голямо международно летище на 14,5 km от града. Развити са автомобилната, военната, електротехническата, оптичната, полиграфската и химичната промишленост. Има академия на изкуствата, университет, издателски център и консерватория. Ежегодно се провеждат промишлени панаири.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Населението на Щутгарт намалява равномерно в периода от 1960 г. (637 539) до 2000 г. (586 978). Ниското ниво на безработица и атрактивните възможности за образование довеждат до ново увеличение на населението след този период. За пръв път от десетилетия, през 2006 г. се наблюдава по-голям относителен дял на раждаемостта от този на смъртността. През 2008 г. населението на града е 590 720 души.
Днес повече от половината от жителите нямат швабски произход. След 60-те години на 20 век много чужденци имигрират в Щутгарт като част от програма за увеличаване на заетостта. Друга вълна от имигранти се наблюдава през 90-те, като основна част от тях са бежанци от Югославия. През 2000 г. 22,8% от населението няма немско гражданство, а през 2006 г. броят намалява до 21,7%. Най-голямата чужда етническа група е тази на турците (22 025), следвана от гърци (14 341), италианци (13 978), хървати (12 985) и сърби (11 547).
История
[редактиране | редактиране на кода]Първите сведения за града датират от 12 век. Най-старата и голяма част на Щутгарт е Канщат.
Спорт
[редактиране | редактиране на кода]Представителният футболен отбор на града носи името ФФБ Щутгарт. Играе своите мачове на стадион „Мерцедес-Бенц-Арена“, който до 2008 г. се е казвал „Готлиб Даймлер“. Във ФФБ Щутгарт преминава по-голямата част от кариерата на българския футболист Красимир Балъков.
Побратимени градове
[редактиране | редактиране на кода]- Бърно, Чехия
- Кайро, Египет
- Кардиф, Уелс
- Лодз, Полша
- Манзил Бургиба, Тунис
- Мумбай, Индия
- Самара, Русия
- Сейнт Луис, щат Мисури, САЩ
- Сейнт Хелънс, Англия
- Страсбург, Франция
Известни личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Щутгарт
- Грег Айлс (р. 1960), американски писател
- Гюнтер Йотингер (р. 1953), политик
- Георг Хегел (1770 – 1831), философ
- Вилхелм Хауф (1802 – 1827), писател
- Алберт Шот (1809 – 1847), фолклорист
- Починали в Щутгарт
- Вилхелм Майбах (1846 – 1929), машинен инженер
- Йохан Готлиб Ньоремберг (1787 – 1862), физик
- Йозеф Зюс Опенхаймер (1698 – 1738), банкер
- Имануел Херман Фихте (1797 – 1879), философ
- Теодор Хойс (1884 – 1963), политик
- Вилхелм Хауф (1802 – 1827), писател
- Алберт Шот (1809 – 1847), фолклорист
- Свързани с Щутгарт
- Васил Карагьозов (1856 – 1938), български учител, индустриалец, политик, общественик, дарител, почетен немски вицеконсул, секретар на Зографски манастир, Света гора, Атон, следва инженерно-технически науки (1871-1878)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Statistisches Jahrbuch 2012 Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales. Wiesbaden, Statistisches Bundesamt, 2012. ISBN 978-3-8246-0990-1. с. 30 – 31. Посетен на 20 януари 2013.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|
|